МОЯТ СИН – НАРКОМАН, ТОВА СИГУРНО Е ГРЕШКА

Колко е тежко да осъзнаеш, че детето ти употребява наркотици, не чуждото, а твоето собствено дете. „Моето? Не, не сигурно е грешка. Та, той казва:
– Мамо, аз просто съм много изморен.
– Пих с приятели, всичко е наред, не се тревожи.
– Това не е мое, един приятел ме помоли да му го пазя.
Това обаче са нереални извинения. За съжаление, вместо своевременна реакция, множество родители живеят в илюзии по отношение на своето дете ( това е невъзможно, не и в нашето семейство, виж при Галя разбирам, семейството и е неблагополучно, но нашето? Какво общо имаме ние?
И още, колко дълго е възможно да слушате манипулации като:
Мамо аз спирам
Край, аз отивам на лечение в заместителна терапия ( метадонова програма, субститол, а това въобще не е лечение, а прехвърляне от един наркотик на друг и то законен).
Тази лудост може да продължава години, отнемайки от всички вас здравето и живота.
Мамо, дай ми пари за университет.
Добре ще отида на психолог.
Край, всичко ще бъде наред, ето започнах работа ( и по правило заради някого или нещо, ще напусне много бързо). Или:
Мамо на интервю съм, дай ми пари за път.
Дошло е време да действате радикално, да се погрижите, защото само вие можете да помогнете на вашето дете да се избави от наркотиците, или пък можете да бъдете съучастници в бавното му самоубийство.
Давайки покрив, храна и пари вие взимате участие в задълбочаването на зависимостта му. Докато го издържате, храните и обличате, без значение на колко години е станало вашето дете, то ще продължава да бъде социално дезадаптивно и без вас няма да може да живее.
Не се страхувайте, решение по отношение на лечението можете да приемете едностранно. Със сигурност детето не ви е питало когато е избрало да взима наркотици, решението е било прието без вас.
Понякога, за негово добро трябва да действате твърдо и без уговорки. “Отиваш на лечение, друг избор нямаш!“
Да бъдеш родител не винаги означава да бъдеш добър. Родителството е трудна задача и човек се учи цял живот.